Кучето-водач Арис бе успешно обучено, дипломирано и предадено на своя незрящ стопанин, Живко, благодарение на щедрата подкрепа на Лук Ойл Нефтохим Бургас.
Снимки на щастливата двойка можете да видите на:

http://picasaweb.google.com/guidedogs.bg/hpJOy#

На 20 Май 2010 г. в 11.30 ч. пред Езерото с лилиите в Борисовата градина, за поредна година се проведе церемонията по кръщаването на кученцата с фамилия М-тел.

Снимки:
http://picasaweb.google.bg/guidedogs.bg/2010#

http://www.btv.bg/shows/gospodari-na-efira/videos/video/1454702957-Puskat_li_nezryashti_s_kuche_vodach_v_magazina.html

В поредица от 9 предавания в "Такъв е животът - За Хората" по БТВ, всяка Събота от 16 часа дават за Училището, приемните семейства и процеса на обучение на кучето-водач. На сайта на БТВ има в архива вече миналите предавания:
http://www.btv.bg/shows/za-horata/videos/video/1577290350-Takav_e_jivotat__Za_horata.html

Седем кученца, три момчета и четири момичета се родиха в Училището. Всички са много добре. Те ще открият годината на буква "З".

За втора поредна година фирма "De Coni marketing &advertising" с изпълнителен директор г-н Емил Георгиев, пое изхранването за цялата година на кучето водач Бари - M-tel със стопанин г-н Вихър Пеев.
Същият жест направи и г-н Емил Попов - управляващ съдружник на "Kreston BulMar", като пое грижата за кучето Елит - M-tel със стопанин Недялко Димов.

В Училищетото се родиха 8 бебенца - 3 момченца и 5 момиченца, от мама Рая и татко Арам. Всички са в отлично състояние.

http://picasaweb.google.com/guidedogs.bg/13062009#

Днес, 11 юни, на специална церемония Йозеф Винацер получи най-високото отличие на Президентската администрация – Почетния знак на Президента на Република България. Наградата е за изключителни заслуги в областта на корпоративната социална отговорност и оказаната подкрепа на културни и спортни събития.

Винацер прие отличието с думите: „Изключително съм щастлив от това признание. Бих искал да посветя наградата на моите колегите, защото с проявената си ангажираност към социално-отговорната политика на компанията и с участието си в нашите благотворителни проекти те я заслужиха.”

Наградата от Президента на Република България е поредното признание за това колко важно и необходимо за обществото е една голяма компания, която има възможност да помага и да бъде социално ориентирана. Почетният знак е потвърждение за значимостта на социалните проекти, които традиционно се подкрепят от М-Тел и за усилията на много колеги, които се занимават с организацията на дарителството и спонсорствата. Това признание е доказателство, че пътят по който се движат компанията и нейните служителите е правилният и че даваме добър пример, които вярваме, че скоро ще бъде последван и от други фирми и организации.

Представители на основните проекти, подкрепяни от М-Тел също се присъединиха към събитието. Сред гостите бяха и Албена Алексиева, председател на Фондация „Очи на четири лапи”, както и Веселин Топалов, лице на турнира M-Tel Masters.

На 06.06. 2009 г. Вива роди 7 кученца, 6 момчета и 1 момиче. Всички малчовци са чернички.

На 15.05.2009 г. се проведе тазгодишното кръщене на кученцата.



Повече и по-големи снимки можете да видите на:

http://picasaweb.google.com/guidedogs.bg

Мама Мия и Татко Арам ни дариха с шест прекрасни голдънчета - четири момиченца и две момченца. Всички са в отлично здраве.



Вижте ги тук:

http://picasaweb.google.com/guidedogs.bg/qiyzZD#

На 31.01.2009 г. Фондация "Очи на четири лапи" ще участва в "Зимно DOG SHOW" в гр. Пловдив, (закрити тенис кортове на стадион "Пловдив" до гребния канал). Каним всички, които имат интерес към мрежата от приемни семейства в град Пловдив, за да отговорим на въпросите им. Гостите ще наблюдават демонстрация на работата на куче-водач по симулирано трасе с препятствия.

От 25 юли 2008 г. започна обучението на инструктори на кучета-водачи с партньорството на училището в Москва. В курсът са включени 6 - ма инструктори - Илияна Райкова с голдън ретривър Кари; Елена Александрова с голдън ретривър Джина; Димитър Димитров с лабрадор ретривър Ева; Антония Рикова с лабрадор ретривър Елза; Вера Несторова с голдън ретривър - Дарма и Явор Крумов с лабрадор ретривър Бари. Курсът протича в четири учебни модула и се води от руския инструктор първа категория - Алексей Шеманаев. Проектът предвижда в края на годината инструкторите да получат сертификат за правоспособност и да предадат обучените от тях кучета на български слепи граждани.

На 24 юли 2008 г. СОС гласува решение за актуализирания размер на ежегодното съфинансиране на дейността на фондация "Очи на четири лапи" и на 16 октомври беше подписан договор.

На 25 юли 2008г. с постановление на МС бе одобрен проект по закона за държавния бюджет. Основните дейности по този проект са изграждане на мрежа от приемни семейства в гр. Пловдив; учредяване на клуб на стопаните и приятелите на кучето водач и повишаване на квалификацията на инструкторите на кучета водачи на слепи.

През месец Април в училището за кучета водачи се родиха 11 лабрадорчета от майка Вивиян – M-tel и баща Инграй. Скоро младите попълнения трябва да напуснат учиището и да влязат за социализация в приемни семейства на доброволци.

На 09.05.2008г. Кметът на гр. София, г-н Бойко Борисов и изпълнителния директор на Мобилтел Ад – г-н Йозеф Винацер кръстиха 19 кучета от програмите на училището, като им дадоха фамилия M-tel. От кучетата получили тази фамилия 7 се обучават за водачи на слепи, 11 са младите кучета настанени в приемни семейства и 1 майка.

Фондация “Очи на четири лапи” спечели проекта по програма ОПАК – Министерство на държавната администрация и административната реформа. Чрез този проект, фондацията ще увеличи експертния си капацитет и ще подготви шестима инструктори на кучета водачи на слепи, които ще получат лиценз от Руското училище за кучета водачи на слепи.

Училището за кучета водачи на слепи търси да закупи подходящи, отгледани в домашни условия кучета от породите – лабрадор ретривър и голдън ретривър на възраст между 10 и 15 месеца за обучение като водачи на слепи.

Кучетата водачи се обучават две години и работят десет
Любими мой стопанино,
Това, че те ядосвам не означава, че не те обичам. Толкова много искам да ти угодя, но не знам как, а ти не знаеш как да ме научиш.
Не искам да те обидя, но няма лоши кучета - има лоши стопани.
Аз мога да бъда много възпитан и послушен. Мога да бъда отличен пазач на нашия дом. Дори мога да спортувам или да ловувам с теб.
Според мен ще се наложи да тръгнем на училище.
Понеже аз не мога, моля те, да се обадиш на "Училище за стопани и кучета"!
Обичам те!
На входа на училището за кучета водачи ни казват, че трябва да се върнем, за да си изчистим обувките. Имали майка с бебета и хигиената била много стегната. По коридора се виждат закачени поводи, в малка ниша отдясно има две статуетки на кучета - едната бяла, другата черна. По-късно разбираме, че това всъщност са касички и всеки, който желае да помогне на фондацията "Очи на четири лапи" може да даде с каквато сума разполага. На бюрото в кабинета на председателя Албена Алексиева лежи една котка, по пода се разхожда втора. Тя обяснява, че това е задължително, за да могат кучетата да свикнат с тях и да не се стига до гонитби когато ги срещнат на улицата.
"Моля, задръжте при себе си вашия домашен любимец, защото, когато съм на работа, нямам време за игри", гласи една от десетте "молби" на кучето-водач. Алексиева казва, че те са дресирани така че тяхното отглеждане е много по-лесно от това на обикновените домашни любимци. Водачите живеят по спартански. Хранят се веднъж на 24 часа с 300-400 гр. суха храна. Освен стандартните ваксини и хранителни добавки, не е нужно да им се дава нещо допълнително. Варените меса, кокалите и бульоните са нежелани и противопоказни. Кучето има нужда от разходка сутрин и вечер по време на която трябва да бъде само куче. През останалото време то е на работа.
Обучението на кучето-водач продължава от 6 до 8 месеца. Преди да отиде в специалната база на фондацията то живее при приемно семейство докато навърши една година. Хората, които искат да отглеждат кучетата трябва да имат много свободно време, да работят у дома си или да са с плаващо работно време. Не е желателно да имат друго куче или малко дете. Също така не трябва да живеят на високи етажи в сгради без асансьор. "В природата няма стълби и за едно подрастващо куче на възраст между 2 и 12 месеца не добре по много пъти на ден да изкачва стотици стълби. Това натоварва неравномерно ставите", казва Алексиева. Бъдещият водач трябва да бъде в идеално здравословно състояние. Затова преди да бъде приет за обучение в школата му се правят ветеринарни прегледи - кръвни тестове, проверки на очи и уши.
Най-подходящи за кучета водачи са породите лабрадор рийтривър и голден рийтривър. По изключение се обучават немски овчарки, колита и кралски пудели, но първите две породи са най-предпочитаните. Те са достатъчно високи и едри освен това са уравновесени, спокойни и с нулева агресия. Спокойствието на кучето е един от най-важните фактори за обучението и работата му. През първата година, когато живее при приемно семейство най-важното е то да се социализира. Там научава основните, елементарни команди като "стани", "седни" и "ела тук". Трябва да свикне напълно и с градската среда - да се вози в автобуси, трамваи, тролеи, изобщо всякакъв вид транспорт и да не се плаши от тълпите хора. "Сега имаме едно младо куче, което проявява панически страх на улицата и ние сме го взели, за да му направим интензивна подготовка от 4 до 6 седмици и ако нищо не се промени ще се наложи да го изключим от програмата, защото страхът на улицата автоматично го дискфалифицира", разказва Алексиева.
След като бъде взето в школата кучето започва работа с инструктор. Първо на полигон, след това в реални условия. Тренировъчната площадка се намира на гърба на сградата. Отрупана е с конуси, има няколко пътеки, различни препятствия и прегради. Сред уредите за обучение е и голямото "Н". Буквата е направена от три летви, като напречната е на височина около метър. Целта на този уред е да научи кучето да заобикаля високи препятствия, защото за него е най-лесно да се мушне отдолу. Ако обаче това стане последствията за човека може да са много неприятни. На полигона има и две големи огледала. Водачите трябва да свикнат с отражението си и да не реагират агресивно, когато се "видят насреща".
Глори е порода лабрадор рийтривър и е на година и половина. Определено е дружелюбна, защото още с влизането си в кабинета започва да се гали, да играе и да ближе нечий ръце. Обаче когато носи специалният твърд повод не трябва да бъде пипана, галена или разсейвана. "Все още е в началото на обучението затова реагира малко по детски. Но към края ще се държи доста по-прилично", казва нейната инструкторка Вера Несторова. Тя е един от двамата треньори в България. Казва, че е решила да стане инструктор след като е била приемен родител на едно куче и много й е харесало. Надява се догодина Глори вече да е "на работа".
Обучението на треньорите протича едновременно с това на четириногите. Кандидат-инструкторите се учат от титулярите заедно с кучетата. Фактически учениците са двама. Когато обучаваното от него куче премине през последния изпит се счита, че и той е готов за инструктор. За да получи документ, който му позволява да работи навсякъде по света трябва да издържи изпит пред комисия, извън България, защото при нас такива няма.
На финалния изпит кучето минава по сложен маршрут в реални, градски условия, като инструкторът му е маска. Това обаче не е краят на обучението. Истинската "цедка" е когато след това бъде поканен кандидат - стопанинът. Той живее в училището една седмица и прекарва много време с бъдещия си водач. През втората седмица обучението се пренася в домашните условия на слепия човек - по неговите маршрути, кучето живее в неговия дом и всеки ден има тренировки с инструктора. Накрая двойката държи изпит. "Ние трябва да сме абсолютно сигурни, че предаденото куче работи безупречно, че човекът се справя с него, защото ние отговаряме чрез обучението на кучето за живота и сигурността на този човек" , казва Албена Алексиева.
Засега не е имало случаи незрящи хора, които искат да си вземат кучета водачи, да не се справят с адаптацията към четириногото. Много кучета обаче са отпадали от програмата. Основният спонсор на фондация "Очи на четири лапи" е български мобилен оператор. Тази година са подписали и договор за съфинансиране със столичната община. От Министерството на труда и социалната политика обаче не са помагали. Според Алексиева тяхната роля трябва да бъде предимно в социализацията и повторното интегриране на незрящите или изгубилите по една или друга причина зрението си хора. За да могат да работят, да се чувстват полезни и да плащат данъци, а не само да чакат социални помощи.
Стандартната възраст за пенсиониране на едно куче е 10 биологични години. След това ако е в добра форма и по преценка на собственика , то може да "поработи" още година-година и половина. В момента в България има четири обучени и работещи кучета.
По данни на Съюза на слепите в страната ни има около 18 хил. незрящи. Голяма част от тях са възрастни и болни хора. Таргет групата за кучета водачи обаче са хора на възраст между 18 и 50 години. Кандидатите могат да са и над 50, но трябва да са в много добро физическо състояние, защото работата с куче водач изисква точни рефлекси и никакви хронични болести на сърцето или опорно-двигателната система.
Заедно с престоя в приемното семейство периода на обучение на едно куче продължава между 20 и 24 месеца. Всички разноски се поемата от фондацията. Те са около 7-8 хил. лв. на куче. Готовите водачи се предават на собствениците си срещу 1 лв. Такава е и световната практика - незрящите граждани на страната получават новите си приятели безвъзмездно. На международния пазар обаче един водач може да струва между 8 и 25 хил. евро, в зависимост от страната, в която се продава. Амбицията на българската школа е да има шестима треньори, които да обучават по 25-30 кучета годишно. 5 до 10 от тях ще бъдат продавани, останалите ще се дават на българи. Парите ще бъдат реинвестирани в школата.
Макар че когато се запознахме с Глори тя имаше голямо желание да общува, на полигона държанието й е съвсем различно. С повод на гърба тя става водач. Вера държи бял бастуни и тихо й говори докато двете преминават препятствията. За момент кучето се разсейва от присъствието ни, след това отново се "връща на работа". На един от завоите кучето спира, а Вера почуква по близкия конус и двете продължават. "Работата на треньора е да симулира действията на слепия човек - той ще провери защо кучето е спряло", обяснява тя.
"Слепият човек с куче водач добива друго самочувствие и усещане за физическа свобода. Може да си позволи повече неща, места, на които да отиде, планове, които да осъществи, мечти, които да реализира. Отпада усещането за зависимост, това че от добротата и волята на хората до теб зависят твоите делови и лични неща", казва Албена Алексиева и добавя - "никоя човешка любов не може да бъде експлоатирана 24 часа, но тази на кучето може. То живее, за да бъде водач и е свръхщастливо ако може да бъде полезно".
След като приключва демонстрацията Глори отново е готова за игри. Вера обаче ни казва да не я галим, защото все още е с твърдия повод и следователно - на работа. Преди двете да се приберат в сградата Глори получава бисквита. Много ги обича и засега работи само за тях. Няма предпочитания за марка и вид - важно е да е бисквита. След края на обучението си обаче ще започне да работи само срещу ласки и похвали.

на 14 октомври училището за кучета водачи на слепи се сдоби с нови 7 бебета, чиято майка е Виста – М-тел

От 17.09 до 01.10 200г. успешно протече обучението на Румен Борисов от Трявна за работа и живот с дипломираното куче водач Валтава – М-тел, порода лабрадор ретривър.

Училището за кучета водачи на слепи има втори инструктор на кучета водачи – госпожица Вера Несторова.
Добре дошла в екипа, и успех!

На 21.08.2007г. бе подписан договор за съфинансиране на дейността – обучение на кучета водачи на слепи между Училището за кучета водачи на слепи и Столична община. Договорът се сключи по силата на решение № 481/31.05.2007г на СОС.

От 15 до 31.07 успешно протече обучението на д-р Иван Янев от София за работа и живот с дипломираното куче водач – Виконта – М-тел, порода лабрадор ретривър.

От 01.08.2007г. кучетата от програмите на българското училище за кучета водачи на слепи ползват безплатно ветеринарно – медицинско обслужване предоставено от клиниката на д-р Антов и финансирано от фондация “vets in action” – Швейцария споразумението е за срок от 6 месеца. Повече информация за новата ни ветеринарна клиника можете да намерите на адрес: www.vetbg.com

Оранжева жилетка

Между "Ау-у, куче в радиото" и
"Ужас, куче в радиото!"

Предизвикателство или призвание е да бъдеш приемен стопанин на бъдещо куче водач
Калина Йотова

Кученце със сигнално оранжева жилетка и зрящият му наставник във вихъра на поредната разходка - може би сте ни виждали как крачим заедно по софийските улици. Аз и 14-месечната черна лабрадорка Глори бяхме такава любопитна двойка, която доскоро се учеше взаимно на дисциплина. Главният "виновник" за нашия тандем е фондацията "Очи на четири лапи", която създаде единственото по рода си в България училище за кучета водачи на слепи.
Обичайният въпрос е защо някои стават приемни стопани, защо се решават да приютят макар и временно в семейството си едно малко кутре, което се превръща в равноправен член на фамилията?
Преди всичко, защото е забавно. Е, разбира се, ако обичате наситените със силни емоции изживявания. Това приключение в България продължава средно 12-14 месеца. То има своите върхови и недотам приятни моменти, но в крайна сметка почти винаги завършва с желанието да бъде изживяно отново!
Най-важната причина да кандидатствам за приемно семейство беше любовта ми към четириногите симпатяги. Те са толкова жизнени, весели и очарователни. Вярно е, че заради лудия им нрав сигурно ще се наложи да се разделите с няколко чифта обувки, да проведете операция по спасяването на саксиите от неспирния им изследователски мерак, а след всички лудории и бели - дори да постегнете жилището си с освежаващ ремонт. Неизбежна е и гимнастиката с парцала през първите няколко месеца, докато палето си изгради хигиенни навици, но можете да бъдете сигурни, че всяка една минута си заслужава.
От момента, в който приемният стопанин се срещне с кученцето, той знае, че това не е обикновен любимец и няма да го задържи дълго. Месеците съвместен живот изглеждат многобройни, а денят на раздялата нереално далечен. Щастливците отгледали практикуващ водач споделят, че моментът, в който зърнеш сълзите на радост в очите на незрящия, получил спасението си от самотния затвор на слепотата, изтрива всичките тревоги и съмнения и изпълва с гордост и удовлетворение.
Когато за първи път гледах клипа за кампанията по набирането на приемни семейства, си помислих, че това би било прекрасна възможност да съчетая любовта си към кучетата с шанса безвъзмездно да допринеса за едно общественозначимо дело.
Да, в началото се тръгва от благородната кауза или както казват инструкторите всички усилия са заради хората. Но с течение на времето приемните стопани се уверяват, че не просто кучето се съобразява с човека и му служи вярно, а тъкмо обратното. Цялата любов, грижа и внимание са насочени към четириногия другар. Гледните точки са две, но крайната цел остава една.
Двама всеотдайни сътрудници в безкористното начинание са и Руми и Лили Накови, които близо осем месеца полагаха грижи за близначката на Глори - пленителната Грима. Те посочват ясната разлика между обикновения домашен любимец и кучето, което се подготвя за водач на сляп човек. Докато галеника вкъщи е емоционална необходимост, достатъчно симпатичен със заложеното в инстинктите си, служебното куче водач трябва да притежава почти човешка отговорност, която се изгражда с подобаващо отношение - непресторена обич и премерена строгост. И двете кутрета растат с еднаква потребност от внимание, но за кучето водач перфектната кондиция е и предпоставка за постигането в определен срок на резултати, с които не може да се прави компромис. Разлика в отношението няма, но приемните стопани се опитват да не се издават, че бъдещите водачи са неустоимо очарователни, когато измислят бели, и се показват на много строги, скривайки усмивките си.
Ала наред с игрите и закачките има и много сериозни занимания. Приемното семейство поема задължение да наблюдава старателно развитието на кучето, обучението му в общо послушание и социализацията. Два пъти седмично се правят тренировки на поляна с инструктор, там се провеждат два учебни часа и...три междучасия. И двете занимания са интересни, но определено по-изморителни са междучасията, в тях кучетата приобщават към щурата си игра и домашните любимци, които се разхождат наоколо - бъркотията е забавна, а после всеки се прибира у дома изморен, щастлив и по-умен.
Пътуването с градския транспорт е същинско докосване до социалната среда - кучето пътува със специално разрешително и с билет като всеки друг решил да използва обществения транспорт. Четириногият ученик се държи много спокойно, повечето пътници се радват, но въпреки надписа на сигнално оранжевата жилетка, гласящ "Училище за кучета водачи на слепи", има и такива, които изразяват на висок глас възмущението си по принцип, а не защото кучето им пречи. С маршрутните таксита положението е неясно, тъй като качването зависи от благоразположението на шофьора - някои размахват пръст и сочат кучето, а други се радват, както и повечето от пътниците.
Изключително любопитна подробност е, че преди да влезе в училището за основната част от обучението си, Грима посещаваше редовно работното място на приемната си стопанка. С писмо от фондацията, Руми получи административно разрешение от БНР кучето да бъде допускано в сградата на националната медията. Грима се сдоби с пропуск, за да влиза като равноправен служител. Остава да узнаете, че застава и пред микрофона, но за съвсем малко не получи и собствено предаване. Шегите настрана, първоначалната изненада в медията е голяма, но за радост много по-често тя намира израз във възклицанието "Ау-у, куче в радиото!", отколкото "Ужас, куче в радиото!". Изкушените колеги на Руми общуват много емоционално с Грима. Тя, разбира се, приема с огромно удоволствие вниманието им. На работното място на мама, ученичката почива, дори понякога похърква, без това да повлияе на социалните контакти и създаването на нови приятелства. Много колеги на Руми се отбиват в стаята й, само за да попитат за черната прелест и остават откровено разочаровани, когато тя отсъства за по-дълго. Случва се дори симпатизанти да задръстят коридора, докато всеобщата любимка флиртува в стил "Някой да не ме е погалил?". Едно е сигурно - не просто дума, а само един поглед е достатъчен, за да се сприятелиш с тези симпатяги.
Ако желаете да бъдете докрай коректни към приемните стопани, спазвайте едно просто правило: не задавайте травмиращия въпрос "Как ще се разделите с кучето?" дори и деликатно. По този повод Руми споделя, че не разбира на кого съчувстват познатите и непознатите, с които обсъжда заниманието си. Ако ми остане търпение - уточнява тя - казвам, че аз това го знам от началото, а за кучето и занапред ще се полагат специални грижи. За щастие има и такива, които адмирират дейността й. Без съмнение, социална дейност се развива с жертва на емоции, а ако всячески се щадим, като общество ще продължаваме да страдаме от липсата на действащи социални програми. Затова на бъдещите приемни семейства Руми пожелава повече срещи с хора, които да ги насърчават и подхранват първоначалния им ентусиазъм.

Практиката по света и у нас
Кучетата водачи на слепи са известни от дълбока древност. Но организираната им подготовка започва по време на Първата световна война, когато много хора губят зрението си. През 1916 г. заедно с немската организация за кучета санитари е основано първото в света училище за кучета водачи на слепи в Олденбург. Второто отваря врати през 1923 г. в Потсдам, а после опитът се пренася почти навсякъде из Европа и по света. Днес в над 30 държави се подготвят такива сигурни спътници. Българското училище бе открито в края на месец април тази година. Адресът му е София: бул. "Европа" 138. Повече информация можете да получите на електронния адрес на фондация "Очи на четири лапи" e4p@abv.bg или на телефон 824 38 45. Но не забравяйте, че ако желаете да станете приемни стопани, трябва да отговаряте преди всичко на най-важното и уви ограничаващото засега условие - да живеете в столицата.

Доверие-Брико АД (Магазини Mr. Bricolage)дари на училището за кучета водачи на слепи моторна самоходна косачка Husqvarna за поддръжка на тревните площи.

На 21 юни 2007 Технополис дари пералня.

Фондация “Очи на четири лапи” е неправителствена организация за обществена полза, регистрирана през 2001г. и има издаден лиценз от МТСП за предоставяне на социална услуга “рехабилитация и реинтеграция на хора със сетивни увреждания с помощта на служебни кучета”, което е и нейната мисия. Целите на организацията са: създаване на училище за кучета водачи на слепи – център за рехабилитация на слепи хора с помощта на кучета водачи; безвъзмездно предоставяне на дипломираните кучета водачи; подбор и обучение на слепите хора за работа и живот с куче водач.
За да могат да се обучават и предоставят безвъзмездно дипломирани кучета водачи на слепите граждани, фондацията обучи и лицензира в чужбина български инструктор на кучета водачи на слепи; в момента обучава двама помощник инструкоти, на които им предстои лицензиране; създаде мрежа от приемни семейства на доброволци, които отглеждат и социализират бъдещите кучета водачи на слепи; постави началото на собствена развъдна програма; нае и оборудва сграда на училището за кучета водачи на слепи - центърът за рехабилитация на слепи хора с помощта на кучета водачи.

Постижения:
- 2005г. – две дипломирани и безвъзмездно предадени кучета водачи (през м. юни лабрадора Локус на г-н Валентин Георгиев от Пловдив и през м. декември голдън ретривъра Амбра – M-tel на г-жа Мариана Латева от Харманли)
- в момента на обучение в училището има 3 кучета (2 лабрадора и 1 голдън ретривър), които се подготвят за водачи на слепи
- в мрежата от приемни семейства за социализация има 2 кучета – лабрадори, на които предстои да постъпят в училището за обучение през м. юни 2007г.
- училището разполага с 2 кучета майки – Виста – M-tel, която има 5 кученца на 1 месец и Вивиан - М-tel, на която предстои майчинство
- списъкът на кандидати за ползване на куче водач за 2007г. включва 7 одобрени кандидатури: Вихър Пеев - София; д-р Иван Янев – София ; Ивайло Маринов -София; Албена Алексиева –София ; Райна Маджарова -София; Валентина Антонова – Бургас и Ели Станишева - София
- училището за кучета водачи на слепи - центърът за рехабилитация на слепи хора с помощта на кучета водачи разполагат със собствена база, която включва: 4 декара дворно място (тренировъчен полигон за обучение на кучетата и падок за разходки и игра ) и 300м.кв. сграда разделена функционално на: 5 симулационни стаи, в които живеят кучетата; административен и треньорски блок, конферентна зала, приемна; дневна; сервизни и складови помещения
Финансиране:
Средствата за издръжка и функциониране на училището – рехабилитационен център, фондацията набира от дарения, спонсорства и проекти с целево финансиране.
Генерален спонсор – M-tel
Спонсори: Съюз на слепите в България; Овергаз; Педигри; Нестле България; Кооперация на слепите; Счетоводна къща ТАИС ; Пътна сигнализация ; НОТАБЕНЕ ; Охранителна фирма Саламандър; Минно добивен завод “БАЛША; БКС; Евроинженеринг; ветеринарна клиника “Авицена“ , “НИМА - С” ЕООД

Мартина Маринова: Държавата трябва да гледа на кучетата водачи като на технически помощни средства за хората с увреждания


Мартина Маринова, инструктор на кучета водачи за слепи, коментира пред Агенция "Фокус" как се работи в българското училище за кучета водачи


Фокус: Г-жо Маринова, как се става инструктор на кучета водачи за незрящи хора?
Мартина Маринова: Обучението е продължително и се прави в училище за кучета водачи. Аз съм учила в руското училище за кучета водачи на слепи, което е единственото в Русия и се намира близо до Москва. На бъдещият инструктор се поверява куче, което той трябва да обучи, съответно кучето да си вземе финалните изпити, които са три - общ курс, полигон и маршрут, плюс теоретичен изпит. И с успешното вземане на тези изпити приключва обучението. Аз съм завършила през 2004 година в Москва, оттогава съм в България и работя в българското училище за кучета водачи. Досега имам две предадени кучета...

Цялото интервю бихте могли да прочетете в страница Литература и публикации в нашия сайт.

Мартина Маринова: Държавата трябва да гледа на кучетата водачи като на технически помощни средства за хората с увреждания

Мартина Маринова, инструктор на кучета водачи за слепи, коментира пред Агенция "Фокус" как се работи в българското училище за кучета водачи

Фокус: Г-жо Маринова, как се става инструктор на кучета водачи за незрящи хора?
Мартина Маринова: Обучението е продължително и се прави в училище за кучета водачи. Аз съм учила в руското училище за кучета водачи на слепи, което е единственото в Русия и се намира близо до Москва. На бъдещият инструктор се поверява куче, което той трябва да обучи, съответно кучето да си вземе финалните изпити, които са три - общ курс, полигон и маршрут, плюс теоретичен изпит. И с успешното вземане на тези изпити приключва обучението. Аз съм завършила през 2004 година в Москва, оттогава съм в България и работя в българското училище за кучета водачи. Досега имам две предадени кучета.
Фокус: Откога работи българското училище за кучета водачи?
Мартина Маринова: От декември месец миналата година официално работи училището, тъй като тогава беше официалното откриване на сградата, на полигона и цялостната база тук, в България, която до този момент не съществуваше.
Фокус: Как се избират кучетата, с които се работи?
Мартина Маринова: На първо място кучетата се избират по породи. Най-подходящите породи, с които се работи и в световен мащаб, са Голдън ретрийвър и Лабрадор ретрийвър. Немски овчарки са се използвали в самото начало на обучението на кучета водачи, но тъй като те сто години са селекционирани за стражеви и полицейски кучета, в тях агресията е много висока, а при кучетата водачи ние бягаме от агресията. Кучето водач не трябва в никакъв случай да бъде агресивно, то трябва да бъде добре социализирано към средата, в която живеем. Тоест към градските условия, към шумовете, към тълпите хора и натоварения трафик, то трябва да се отнася към всичко това спокойно. Кучето трябва да бъде и много социално към хората и към животните и поради тази причина се избират лабрадори и голдъни, които като поведение пасват на тези изисквания.
Фокус: На колко се взима едно малко кученце за обучение?
Мартина Маринова: Кученцето се взима, когато е на два месеца, когато се отбие от майката. Ние ги купуваме, когато са на два месеца и половина. Тогава може да се определи най-добре какъв е характерът на кученцето, защото тогава отделните му елементи започват да си проличават по-ясно и всяко кученце вече оформя своя характер. Тогава то бива поверено на приемно семейство, което го гледа докато кученцето навърши година. Периодът до първата година на кученцето е всъщност неговата социализация. В този период кучето ходи, заедно със своя стопанин, на тренировки за послушание, общ курс на социализионни мероприятия, за да може то да се подготви за бъдещата си служба. Пред това време има и изпити, които кученцето трябва да издържи. Когато то навърши една годинка, му се правят всички медицински изследвания и то може да продължи по-нататъшното си обучение в училището. Обучението в училище продължава между шест и осем месеца, за да бъде то сигурно и когато го предаваме на слепия чо
век, трябва да бъдем спокойни за неговия живот, тъй като оттам нататък кучето ще бъде неговите очи.
Фокус: Какво се случва с кученцата, които не успяват да издържат изпитите?
Мартина Маринова: Повечето от кучетата издържат изпитите си, тъй като имаме чудесни приемни семейства, които се грижат много добре за тях. Проблемите са най-вече със здравословното състояние на животните. Поради различни болести, понякога кучетата не са допускани до по-нататъшно обучение. Най-страшна при тях е дисплазията, тъй като тя е бич точно в тази порода.
Фокус: Какво представлява тази болест?
Мартина Маринова: Дисплазията е като човешката коксартроза. Това е износване на свода, които държи ябълката на тазобедрената става. Тогава ябълката излиза, почва да боли и кучето не може да работи, то изпитва болка през цялото време. Поради своя характер кучето може да не издържи изпити, заради повишения интерес към играта с други кучета. Това измества фокуса на концентрация от работно състояние към играта и поради това то не може да бъде обучено. Също така е възможно кучето да е агресивно, въпреки че при тези две породи кучета агресията е почти нулева. Случвало се е да попадаме на екземпляри, които проявят агресия и ако не успеем да се справим с нея и да я овладеем, кучето отпада на някакъв етап от обучението. Това може да се случи и по време на специалното обучение, тъй като в началото кучето се обучава само на повод. След това, когато кучето дойде в училище, на гърба му се слага един специален твърд повод, за да може то да води слепия човек. Случва се поведението на
кучето да се променя и дори то да е реагирало нормално в дадени ситуации, докато е било бебе, след слагането на твърдия повод то да реагира по съвсем друг начин, който да е неприемлив за службата му.
Фокус: В какво се състои тази служба?
Мартина Маринова: Първо искам да започна с това, че хората, които получават куче водач, трябва да могат много добре да се ориентират и да ходят с бял бастун, да не се страхуват. Защото, когато един сляп човек ходи с бял бастун, той изследва по пътя си всяко едно, до което достига белият бастун, който е едно естествено продължение на ръката. Когато има до себе си куче водач, слепият човек се движи много по-бързо, вече не е необходимо да изследва всички препятствия, до които достига, дори може да не разбере за тях, тъй като кучето заобикаля препятствието и продължава по маршрута. От кучето водач се изисква да заведе стопанина си невредим от точка А до точка Б и да го върне обратно, като заобикаля препятствия и се стреми да мине по най-безопасния път. Интересното е, че кучето се съобразява с възможностите на слепия човек. Например позволено е да се прескочи препятствие, което е високо около 25 сантиметра, колкото е един тротоар или парапет. Работим по маршрутната система,
което означава, че когато кучето излезе от дома си, му се задава маршрут. Крайната точка е наименование на маршрута, например - аптека, магазин, работа - това са все наименования, които кучето научава и след това му е лесно да следва. По пътя освен препятствия има и ориентири, когато кучето се движи по права линия и трябва в един момент да завие, на мястото преди да завие има ориентир, на който то е научено да спира. Когато кучето спре, слепият човек знае, че когато завие наляво - отива в аптеката например. По този начин човек се ориентира на кое място се намира от своя маршрут. Кучето водач дава свобода на един сляп човек, защото много голяма част от слепите хора се притесняват от белия бастун, от това да излязат сами навън и водят затворен начин на живот. Кучето е и терапия, защото ангажира вниманието на стопанина си.
Фокус: Колко маршрута може да запомни едно куче водач?
Мартина Маринова: Зависи от потенциала на кучето, но до 15, 20 маршрута не би следвало да са проблем за животното.
Фокус:Колко са слепите хора в България, които имат кучета водачи?
Мартина Маринова: В момента са само двама. И двете кучета са обучени в българското училище за кучета водачи. Имаше още две, но те вече не работят, защото едното почина, а другото не работи, тъй като неговият стопанин не се грижи добре за него и не го използва.
Фокус: В сравнение с броя на слепите хора в България кучетата водачи са изключително малко. На какво се дължи това?
Мартина Маринова: Дължи се на това, че българското училище за кучета водачи на слепи има малка подкрепа от страна на държавата, да не кажа никаква. И на това, че всяко едно нещо ние трябва да го прокараме в закона. Например нашите кучета трябва да пътуват спокойно в градския транспорт и това е огромен проблем. В последната година вече можем да се движим спокойно в градския транспорт с кучетата си, говоря за тези, които са на обучение. Срещаме огромна съпротива от страна на контрольори, шофьори, самите граждани, може би защото не знаеха, това не беше популярно в България. Доста трудно е да се пробие по такъв начин. Проблемът е и финансов, тъй като за да има по-голяма продукция училището, то трябва да повече инструктори. За да има повече инструктори, те трябва да се обучават в чужбина. И когато нямаме допълнителна подкрепа, е трудно, защото ние се издържаме изцяло от дарения. Още повече, че ние продаваме кучетата водачи на незрящи само за 1 лев, съвсем символично, тоест
ние им ги подаряваме. Сами разбирате, че грижата за това куче, обучението му в продължение на година и половина струва много. Затова така бавно се развиват нещата и се надявам, че оттук насетне нещата ще започнат да се усещат като работа и да се развиват.
Фокус: Колко са инструкторите на кучета водачи в България?
Мартина Маринова: В момента съм само аз като лицензиран инструктор, а иначе обучавам още двама помощник-инструктори, но те са под моето наблюдение. Затова и кучетата ще бъдат предавани от мое име.
Фокус: Според вас какви мерки трябва да вземе държавата, за да помогне на една такава дейност?
Мартина Маринова: Трудното е това, че кучето водач не се разглежда като помощно средство. Тоест държавата отпуска средства за технически помощни средства за инвалидите, за тези, които имат затруднения със слуха, зрението, двигателни затруднения. Но все още държавата не отпуска средства за кучетата водачи, тъй като не ги разглежда като помощни средства. Да, кучетата са живи същества, но те помагат на незрящия стопанин, също както инвалидната количка на един човек с двигателни проблеми. Отскоро в закона присъства текст, в който се казва, че кучетата водачи могат да влизат с техните стопани в административните и обществените сгради. Сами разбирате, че човек, отишъл до банката с инвалидна количка, няма да я остави отвън, както изискваха институциите от нас - да оставяме кучетата навън. Трябва да има по-голямо разбиране за тези неща и по-активна подкрепа от страна на държавата
Фокус: Колко са слепите хора в България?
Мартина Маринова: Около 18 хиляди души. Като обаче отбележим, че нашата целева група са не повече от 2000 човека, тъй като те трябва да отговарят на определени изисквания - да не боледуват, да нямат двигателни и психически увреждания, да не боледуват от диабет, трябва да са в активна възраст.
Фокус: Казахте, че сте учили в Русия. Имате ли наблюдения там какво е съотношението на слепите хора и хората, които имат кучета водачи?
Мартина Маринова: Капацитетът на руското училище е 50 кучета годишно, а при тях също незрящите не са малка бройка. Но имайте предвид, че не всички слепи хора искат да имат куче водач. Трябва да има желание, човекът трябва да не се страхува и да има желание да общува с животното, да е готов да му отдели доста голяма част от времето си за разходки, тоалет и хранене, за игра. А и има хора, които се справят много добре с белия бастун, те няма нужда от куче водач. Всеки, които иска, би могъл да получи от нас куче. Трябва да дойде, да попълни анкета, да е минал курс по мобилност и ориентация, да ходи добре с бял бастун и да има огромно желание да получи нашето куче. А и контактът на слепия човек с нашия екип е доста определящ, тоест ние преценяваме дали наистина желанието на незрящия да има куче водач е така силно.

От днес таксиметровата компания Yellow taxi е официален превозвач на фондация "Очи на четири лапи".

Единственото у нас училище за кучета-водачи ще "дипломира" първия си випуск в края на годината. Обучените четириноги помощници са от изключителна важност за хората със зрителни проблеми.
През последните шест години, едно от кучетата-водач вярно е служило на своята собственичка Албена Алексиева. Тя е една от хилядите слепи хора в България.
"Един сляп човек, който е зависим от добрината на околните или от умението си да се движи с бял бастун може да установи свободата, която дава кучето-водач само, когато го опита - поне веднъж", казва Албена Алексиева.
Кучето Камила, което е обучено за водач и Амбра, която още се учи, демонстрираха уменията си пред група първокласници.
Така и децата се обучават как да се държат с кучетата-водачи, когато ги срещнат на улицата и как да помогнат на тях и на техните собственици, при нужда.
За слепите хора, четириногият водач е възможност да променят живота си.
"Всеки му се е случвало да се опитва да стигне до банята или да пие чаша вода в тъмното, без да светне лампата и знае колко трудно е това и как се налага много да внимава, за да не се блъсне във вещите, които стоят на пътя му. На мен и на слепите хора, като мен, винаги им е тъмно", казва Албена Алексиева.
За много от слепите хора в България - да имат свое куче водач е скъп лукс. Това трябва да се промени, след като училището за четириноги водачи в България започне да дава безвъзмездно обучените в него кучета.

БиТиВи, 30.04.2005 г.

http://www.btv.bg/news/?magic=bulgaria&story=41609

Историята на сляпата Милица от Мадан и нейния 15 годишен син.
Как ще се почувствате, ако получите писмо, което не можете да прочете? Със сигурност, ще ви бъде нелепо, а най-общо казано, ще се почувствате като със завързани очи. За съжаление, точно така се чувстват хората, лишени от зрение в нашия зрящ свят всеки божи ден. Как едно брайлово писмо ни „отвори” очите и ние, зрящите, видяхме проблемите на слепите хора в истинската им светлина?
Гости по темата: Албена Алексиева (радиоводеща и председател на фондация „Очи на четири лапи”)

Канал 1 на БНТ, 10.07.2006 г.

http://www.zashtone.com/show.php?date=2006-07-10