Нищо за нас без нас

ДЕСЕТ ГОДИНИ от приемането на КОНВЕНЦИЯТА ЗА ПРАВАТА НА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ

“Нищо за нас без нас“

Това мото на движението за права на хората с увреждания отразява разбиването на статуквото решения и политики за хората с увреждания да се вземат без тяхно участие. Конвенцията беше договорена от самите хора, чийто живот тя засяга, което я направи практическо потвърждение на мотото на движението за права на хората с увреждания: “Нищо за нас без нас.”

Преди десет години на 13 декември 2006 г. Конвенцията за правата на хората с увреждания е приета от Общото събрание на ООН и отворена за подписване на 30 март 2007 г. След ратифицирането й от 20-тия подписал Конвенцията влезе в сила на 3 май 2008 г.

Към декември 2016 г., едно десетилетие след приемането й, тя е ратифицирана вече от 171 страни и от ЕС, който я ратифицира на 23 декември 2010 г.

Спазването на Конвенцията се наблюдава от Комитет за правата на хората с увреждания, към който всички ратифицирали я страни са длъжни да подават свои доклади за прилагането й две години след ратифицирането и след това на всеки 4 години.

8-те основни принципа, върху които почива настоящата конвенция, са:

1. зачитане на вътрешно присъщото достойнство, самостоятелността на индивида, включително свободата на личен избор и неговата независимост;
2. забрана за дискриминация;
3. пълноценно и ефективно участие и включване в обществото;
4. уважение към различията и приемане на хората с увреждания като част от човешкото многообразие и човешкия род;
5. равни възможности;
6. достъпност;
7. равноправие между мъжа и жената;
8. зачитане на развиващите се способности на децата с увреждания, зачитане на правото на децата с увреждания да запазят своята идентичност.