Общуване с други кучета

Не пречете на вашето куче да общува с други животни! То трябва да се научи да общува със себеподобните си, като им предложи сигурно социално отношение.
Отначало кучетата се поздравяват с носа си като опит да установят, дали ще се понесат. След това се помирисват под опашката. Там има жлези, които дават допълнителна информация за съответното куче. Етолозите наричат тази област „анално лице”.
По време на подушването кучетата запомнят миризмата на другото, определят социалното му положение и установяват кое от тях може да си позволи да подуши първо. Понякога изясняването на йерархичните отношения се извършва чрез настръхване на козината, ръмжене или лаене и леко сбиване. Но обикновено въобще не забелязваме как кучетата се „споразумяват”.
Този йерархичен ред е познат най-вече от живота на вълците. В тяхната глутница е точно установено кой е водачът. Всъщност тъкмо това прави кучето толкова общителен партньор на човека. То се придържа към „правилата”, определени от йерархичния ред. Човекът е номер едно – на това се научава кучето от малко. Ето защо между човека и възрастното куче няма спорове в това отношение. При първата си среща кучетата също уреждат този въпрос. Условията са ясни – който отстъпи, остава на второ място.
Кучето се чувства много силно във ваше присъствие, особено на повод. То е, така да се каже, удължената ръка на главатаря на глутницата. Поради това често се случва кучета, които се срещат водени на повод, да проявяват агресивност едно към друго. Без да са на повод те може да си общуват съвсем миролюбиво.
И още нещо – ако такава среща завърши без резултат, нерядко се случва тези кучета да нямат какво да си кажат в бъдеще и вече да не си обръщат никакво внимание.