Из “Душата на животните” от Жан Приор

Още една история на Жан Приор от книгата му “Душата на животните” 

Манастирското куче Аздрюбал

“През миналия век интелигентността на Аздрюбал му спечелила няколко години известност. В една религиозна общност всички братя, които идвали след часа за хранене, трябвало да дръпнат един шнур, за да позвънят: готвачът им изпращал ядене през специалния въртящ се цилиндричен шкаф.
Кучето-пазач Аздрюбал, което било подлагано на продължителни пости, забелязало какво правят монасите; досетило се да дръпне и то шнура. То позвънило, чуло се изскърцване и като по чудо се появила чиния; кучето погълнало съдържанието й, което му идвало добре след оскъдната му храна.
За съжаление обаче то не успяло да обуздае апетита си и толкова често дърпало въжето… или по-скоро шнура, че готвачът се зачудил кои са всички тези закъснели братя. Подал носа си през прозореца и видял виновника, който още държал в уста желъда на шнура. Слава Богу, средновековието вече било отминало и добрите братя не се развикали, че кучето е обладано от демон. Те се възхитили от интелигентността на Аздрюбал и дори се досетили да го хранят както трябва”.