Из “Душата на животните”от Жан Приор

Една затрогваща история, разказана от Жан Приор в книгата му “Душата на животните”:
“Ето и още един пример за разбирателство между куче и котка, разказан от д-р Мери. Една котка дращи отчаяно пръстта в края на една ливада. Тя иска да извади малките си, които фермерът е закопал живи. Но не успява, защото земята е корава; лапичките й са целите в кръв.
Тя се връща във фермата, търси навсякъде кучето-пазач, накрая го открива, застава пред него и успява да му съобщи какво иска от него. Какъв начин за общуване използва? Сигурно съществува език на котките, език на кучетата, но нима има и есперанто между двата вида?
Все пак крехката писана се връща заедно с големия пес. Той подушва мястото и започва да рови с мощните си лапи. Пръст и прах летят наоколо и скоро котетата са изкопани. Истинско чудо – те са живи! Котката и кучето ги захапват за вратлетата и ги пренасят едно по едно в сеното, където те постепенно се съвземат. Майката облизва новородените си и им дава да сучат.
Междувременно един млад овчар наблюдава братската сцена между двете животни. Отива и разказва на фермера какво е открил. Какво ще бъде решението на човека, своеволно и страховито божество? Нима наново ще осъди на смърт невинните оцелели?
Става второ чудо: трогнат, той ги пощадява.”