Кога започва обучението?
„Кучето ми вече е на 3 години, а се държи като невъзпитано бебе и ни побърква! Можем ли да го научим на ред? Късно ли е вече?” – много често начало на телефонно обаждане при нас. Или друго: „ Имаме си кученце! Сега е на 45 дни… кога да започнем да го обучаваме?”
Еднозначният отговор на тези въпроси е, че обучението на кученцето в домашни навици и социализация започва още в мига на пренасянето му през прага на вашия дом. Изграждането на специалните навици на работещите кучета обикновено започва на десет, а най-добре на дванадесет месечна възраст, но възпитанието в послушание, домашни навици и социализация е процес, който може да започне много по-рано.
А за 2-3 годишните какво да кажем? Възрастното куче е сбор от наследени качества и заложби и още по-важно – от влиянието на средата, в която е живяло в младостта си. Принципът е, че няма не подлежащо на обучение куче, но истината е, че колкото по-късно започне обучението, толкова по-оскъдни са резултатите поради втвърдените вече стереотипи и неправилни поведенчески схеми.
Учените открояват шест основни фази в развитието на кучето, за последните 3 от които изцяло са отговорни стопаните.
I ФАЗА – искрица живот в пухкава топчица.
Тази фаза обхваща първа и втора седмица след раждането. Всичко, което бебето може да прави е да се върти в кръг, да търси и да намира топлия корем на мама и животворните млечни зърна. Изправя се на задни крачета и ги натиска с лапички – така ги масажира и увеличава притока на благодатното мляко. През тези 2 седмици малкото може да утрои теглото си в зависимост от породата. Животът му е само храна, сън и топлината на мама.
II ФАЗА – откритието на сетивата.
Тази фаза протича през третата седмица от раждането Периодът е много кратък, но наситен със събития. Бебето проглежда около 18-20 ден, а ушите и носът започват да функционират Малкото започва да изследва света с нос, облизва братчетата и сестричките си, вкусва и човешката ръка. След 21 ден, опиянено от новите неща, кутрето прави съзнателни опити да достигне до непознатия шарен свят на собствен ход. Дребосъчето прави първите си опити да лае и да маха с опашка, а веднага след сетивния контакт със света се появяват и първите отбранителни реакции. Започва изграждането на сложно регулираното социално поведение. Бебокът вече е установил, че при мама, братчетата и сестричетата е познато и сигурно, а извън този „лагер” може би дебнат непознати и не винаги приятни неща.
III ФАЗА – 4-7 седмица.
Кученцето вече е с окончателно оформени сетива, доста координирани движения и с напълно разпознаваеми прояви на радост и страх. Това е особено важен за формирането на характера период, в който бебето научава неща, които няма да забрави никога. През тази фаза любопитството помага на дребосъчето да открие в човешката ръка другар в игрите, източник на интересни нови преживявания и доверие. Кученцата, които през този период са пренебрегвани и лишени от занимания с човека остават плахи и недоверчиви.
IV ФАЗА – 8-12 седмица.
Този период е най-подходящ за отделяне от майката и кучилото и привикване към живота сред хората. На тази възраст се изгражда съдружието с човека и наученото през нея оставя трайни отпечатъци върху всички качества на кучето. Кучешкият език до голяма степен вече е овладян: махане с опашка, хващане, ръмжене, настръхване, но новите неща прииждат. Любима игра е борбата и хващането – играчка, пантофи, кожен кокал, няма никакво значение какво, а кой побеждава. През този период човекът трябва по мек и приятен начин да покаже кой е господарят и шефът. Сега е моментът да се заложат правилата и границите на позволеното. Всеки път, когато бебето прекали, показвайте му, че това не ви харесва с категорично „не” и леко разтърсване чрез хващане на козината на вратлето (така бебето е санкционирано от мама и за него това е много авторитетно наказание). Хвалете и забранявайте с любов и търпение и най-вече – бъдете последователни. Не можете да очаквате, че нещо което ту забранявате, ту разрешавате ще бъде забранено… последователността е принцип! През този период кученцето вече започва да се храни изцяло самостоятелно, от собствена купичка по 4-5 пъти на ден.
V ФАЗА – кой кой е в йерархията – 13 – 16 седмица.
Сега се решава кой има думата, човекът или кучето. През този период се установява йерархичния ред в „семейната глутница” и кучето изисква вашия авторитет. Упражнявайте кученцето да свиква с нашийника и повода, отначало на игра и за кратко, след като ги е подушило добре. Викайте го по име и после с команда „ела тук”, а когато дойде го похвалете и наградете. Сега е моментът да заложите хигиенните навици, като използвате естествената склонност на младото куче да се облекчава на едни и същи места и просто го приучете на това: отначало у дома върху вестник, а после на вън, на трева. Извеждайте го винаги след дрямка, сън и хранене, а също винаги щом забележите че започва да се върти и да души. Бъдете внимателни, търпеливи и последователни!
VI ФАЗА – 17 – 24 седмица – критична фаза.
През този период кучето намира мястото си в своята среда и я опознава напълно. През тези 8 седмици не променяйте местоживеенето му, не го давайте на други хора, не рушете крехките стереотипи, защото младото куче ще реагира нервно и със страх. На тази възраст то окончателно се привързва към вас, направо се влюбва до уши и всяка промяна се възприема като груба намеса в живота му. През този период преминава на бързи обороти и кучешкият пубертет, така че не се учудвайте, ако понякога младежът се държи така, все едно никога на нищо не сте го учили. Посрещайте търпеливо тези предизвикателства, изисквайте изпълнение на вече научените неща, поправете го или го похвалете при добро изпълнение, но бъдете последователни! През тази фаза се събуждат и половият и ловният инстинкт, които правят младото куче неспокойно – помнете това и бъдете търпеливи. На тази възраст можете да преминете вече към двукратно хранене. Карайте кучето си да се чувства като ваш приятел, за да се превърне трайно и сигурно във вашето куче.
Ако имате затруднения или въпроси, потърсете професионална помощ от кинолог.