Кучето като възпитател на вашите деца

* Куче и малко дете

Още от малки децата обичат кучета. Но ясно е, че в този момент те още не са достатъчно „зрели”, за да могат да полагат някакви грижи за животното. Според психолози тази зрелост настъпва едва на десет години. Кучето обаче може да даде много на тригодишното дете – нежност, симпатия и радост от общуването. Вашата задача е да обясните на детето, че кучето не е „вещ”, а живо същество, което може да изпитва болка.
Вероятно самото куче ще покаже на детето докъде може да стигне. А когато кучето и детето израстват заедно, рискът детето да бъде ухапано е почти изключен. По природа кучето е приятел на детето. Скоро то вижда у детето малко кученце, което се радва на известна „волност”. Да не забравяме, че кучетата стават „големи” значително по-бързо от хората, поради което в сравнение с детето кучето има известна преднина в „степента на зрелост”.
Инцидентите с деца и кучета се дължат или на грешки във възпитанието на кучето, или на грешки в поведението на децата. Ето защо е необходимо детето да се запознае с някои правила на поведение, като например, че не трябва да смущава кучето по време на хранене или спане.
Децата трябва да знаят още, че не трябва да галят чуждо куче, ако преди това не са попитали собственика му. Кучетата не обичат да ги издебват тихо отзад, да ги удрят или да ги теглят за опашката. Те се плашат, когато някой тича бързо покрай тях. Кажете на детето си, че не трябва да бяга, ако някое куче иска да го подуши. В темата посветена на сетивата на кучето, вече говорихме за това, че кучетата „гледат” с носа си. Те искат да разберат, дали могат да „се сдушат” с детето. В повечето случаи изводът на кучето е положителен.
От вас зависи да приучите детето си на естествено отношение към кучетата, при което няма значение дали самите вие имате куче или не. Не трябва да плашите детето си с „голямото, лошо куче”, нито пък да твърдите, че всички кучета са добри. Ако имате куче, никога не го използвайте, за да притеснявате детето си. Този, който заплашва детето си, че ако не слуша, ще му отнеме кучето, упражнява психически терор. Нали не плашите детето с това, че ще му отнемете братчето или сестричката?
Не трябва да се забравя, че кучетата обичат да играят в мръсотия. Научете детето да мие ръцете си след контакт с кучето, да не му позволява да го ближе, да яде от чинията му или да лапа части от тялото на животното. Разбира се, другата крайност също не е за препоръчване, именно да определите на кучето ролята на нечистоплътник.
Когато родителите, децата и кучето са сплотена група, в която всеки получава своята порция милувки и никой не бива наказван в ъгъла, тогава няма проблеми.