Кучето-партньор за стари и болни хора

Кучето като смисъл на живота на възрастните

Ако вие сте човек на възраст и имате куче или желаете да си вземете, този въпрос вече ви е занимавал. А как е при хората, които нямат куче и никога не са мислили по този въпрос? Как да ви посъветваме в случай, че сте се решили за куче в дните на вашия залез? С малки изключения може да се даде един единствен отговор – вземете си куче! За някои възрастни хора то е идеален спътник, тъй като се пригажда без усилия към всяка възраст.
Същото животно, което преди известно време е лудувало с деца, малко по-късно вече се разхожда достолепно с някой възрастен човек. В своя човешки приятел кучето винаги ще вижда спътник, партньор, на когото разчита и комуто е необходимо. Дори само това качество предопределя кучето като придружител на възрастни хора.
Много често животът поднася на възрастните хора самота. Някои се примиряват с това. В такава ситуация именно „партньорът с четири лапи” е отлично средство срещу примирението.
Кучето дава и изисква. То разкрива на притежателя си нов смисъл на живота, а оттук и необходимост от редовни действия. А животното очаква да се занимават с него. Така че не остава време за мрачни мисли.
И още нещо много важно – собственикът на кучето непрекъснато среща други собственици на кучета, при което съвсем непринудено се завързва разговор. Бариерата, издигната от нормалната резервираност, изведнъж пада, дори за стеснителните. Общите радости и грижи на стопаните на кучета изграждат лесно и бързо немислими преди мостове между хората.
Тези разходки имат и един допълнителен ефект-те непринудено подтикват към редовно излизане на чист въздух, при което понякога се изминават пеша големи разстояния.
Самите кучета изобщо не възнамеряват да застават кротко на едно място. Тези редовни разходки са добри за възрастните хора и особено за онези, които без куче проявяват склонност да се усамотят и затворят в стаите си от апатия и примирение. Идеалното противодействие са или внуците, или кучето!