„ Животът се свива или разширява съобразно смелостта на човека“

На 27 април Калина Бонева заедно със своето куче водач Карма Мтел бе на гости на професионалната гимназия по транспорт „Н. Й. Вапцаров“ в гр. Сливница. Ето как отразиха нейното посещение в училището:

“Професионална гимназия по транспорт „Н. Й. Вапцаров“ в гр. Сливница вече 5 г. работи в партньорство с фондация „Благотворител“ като продължава градежа на позитивни качества на характера у младите хора в един широк периметър за действие и в атмосфера на свобода за творческа активност и полезни изяви. Искахме да продължим с представянето и на други добродетели, да  разгърнем  обхвата на добротворчеството , да включим съмишленици от други институции, да работим с всички, които усещат идеите и целите на проект „Творим заедно“ като свой свят.

За нас продължава да е важно да внасяме по-голяма яснота за природата на емоциите, как се зараждат те, как да ги разпознаваме,  контролираме и как да  трансформираме  разрушителната им сила, ако са негативни. Този процес е дълъг, състои се от малки стъпки, опитности от съвместни дейности с добронамерени и справящи се с проблемите личности, от изграждане на собствено убеждение за полезността да развиваш добродетелите като дарове на характера. Предстоеше представянето на добродетелите Смелост, Съобразителност, Сътрудничество, Разбиране, Служене.

В началото на учебната година се свързах с Албена Алексиева, председател на фондация „Очи на 4 лапи“ с предложение за работна среща в училище с незрящ човек и неговото куче водач, за да поговорим заедно с децата за  ежедневните трудности и изпитания, за  кризисните отношения, за нараняванията, за самотата,  за белезите в душата и как се лекуват те.

И така, на 27.04.2017г. в училището ни пристигнаха Калина Бонева и Карма, нейният четириног помощник и приятел. Изненадите следваха  една след друга… Най-напред с решението загубата на зрението и да не бъде причина да спре да прави нещата, които  я правят щастлива… Скачала е с парашут,  летяла е с делтапланер, катери дървета и планини, обича да плува и да скача във водата… Появата на Карма прави и  високите върхове достъпни. Липсата на споделен опит не я обезкуражава, разчита на интуицията си и на любовта  и отзивчивостта на четириногите си приятели. Отскоро си има и конче, с което изгражда близост…Заедно с всичко това е и отговорна студентка в СУ, с Виктор, Карма и Идалго ходят в училища, за да мотивират децата да бъдат смели, да проявяват разбиране към чувствата и нуждите на другите, да бъдат отзивчиви и да постигат мечтите си. Калина каза, че животът, какъвто го живее сега, я прави много щастлива.  Получи искрени и бурни аплодисменти. И за смелостта да застане и да говори открито за най-трудните си избори, за преодоляването на страховете си, за проблемите в комуникацията с другите хора… И във всичко това нямаше упрек и роптаене, а желание да  обърне внимание на зрящите да направят някои малки, но важни неща с които могат да улеснят  и разширят средата за достъп на хората без зрение.

И какво излезе? За Калина самотата е минало заради Карма, Виктор и новите и приятели /кучета и хора/,белези в душата не носи, защото е избрала да ги лекува с позитивизъм, разбрахме, че за нея е предизвикателство да прави трудни неща за първи път, че обича да подкрепя и да е част от добри каузи…

С готовност прие да участва заедно с ученици в забавни игри от типа „ да влезеш в обувките на другия“ като умело помагаше на Ани, с която беше в тандем, да намаже филиите с лютеница/ ситуацията беше усложнена, защото дясната ръка на Калина и лявата на Ани бяха вързани с шал зад гърба им, т.е. двете имаха по една свободна ръка и  трябваше да координират работата си и да действат като един човек при това и със завързани очи/.  Какво мазане се случи и що смях падна!

Разбрахме, че докато правим неща заедно се опознаваме по- добре, откриваме свои и на другите добри качества и таланти, чувстваме се полезни, преодоляваме нагласи и предразсъдъци.

Накрая част от децата поискаха връзка за контакт с Калина, погалиха Карма/ която през цялото време демонстрираше безукорно служене с любов/, благодарихме и за отделеното време и за това, че говори открито как смелостта и помага да продължава живота си пълноценно като разширява света и, помага и да отстоява себе си и достойнството си и я прави щастлива…

Обещахме си да се срещнем отново.”