„Пусни!”

Това е командата за всички случаи, при които кучето трябва да остави или да пусне нещо. Още от малко кученцето ви трябва да се научи да приема, че при командата „Пусни!” вие може да му вземете всичко. Отначало то ще се опитва да брани с ръмжене плячката си. То се държи както по отношение на своите братчета и сестричета, при които трябва да се налага, за да не бъде изтикано на заден план. Това е естествена реакция, която не трябва да позволявате. По-късно може да съжалявате, ако например кучето е попаднало на хранителен отпадък ( с каквито изобилства „шведската маса” в нашенските между блокови пространства), който непременно искате да му отнемете, за да не се отрови например. Какво можете да направите, ако порасналото животно въобще не иска да пусне „плячката” си, която е захапало здраво и брани с ръмжене? В случая става ясно колко важен е този урок, ако не сте започнали достатъчно рано с него. Докато е още малко, вашето куче трябва да научи, че вие сте по-силният и то трябва доброволно да отстъпва всичко, което вие поискате.
Упражнявайте го в началото с играчка, която много обича. Насърчавайте кучето си да играе с нея и му я вземете, когато я отпусне малко с кратко извикване „Пусни!”. Веднага след това трябва да го похвалите или да го възнаградите с лакомство, след което му върнете играчката. Принципът на „честната размяна” – плячка срещу лакомство, много скоро ще ви помогне да отработите командата „пусни” или „дай” – думата е по ваш избор. Опитайте и с други предмети, дори с чинийката му, пълна с храна.
Вашето куче скоро ще възприеме „играта”, но няма да му се струва необичайно при думата „Пусни!” да пуска веднага всичко, което вече е в муцуната му. Това упражнение не трябва никога да се прави с принуда. Подчинението на по-висшестоящия не е жертва за кучето, а естествен начин на поведение, който то възприема, тъй като ви признава за „куче Алфа”, или водач на глутницата.