Водене на ПОВОД

Нашийникът и ПОВОДЪТ са неизбежни, като особено за градското куче те може да бъдат от жизненоважно значение. Неопитното малко кученце възприема тези принадлежности като окови, то се чувства лишено от своята свобода на движение. Освен това необичайното притискане на врата му го плаши и го принуждава да се брани чрез опъване на ПОВОДА.
За да не допуснете появата на непоносимост към нашийника и повода, ви съветваме да привиквате малкото кученце към тях на игра вкъщи. Поставете му нашийника хлабаво, закачете повода и го дръжте отпуснат. Правете това често и винаги за кратко време, но едва след като сте му позволили да ги подуши достатъчно. Ако всичко това се прави на игра и се повтаря от време на време, кученцето бързо ще свикне с тези аксесоари. След това може да продължите да го упражнявате навън. В началото е важно то да усеща минимална съпротива. Ето защо, за периода на привикване е добре да използвате много дълъг повод с автоматично прибиране, а по-късно да го замените с нормален повод, с дължина 1 до 1,5 м. Главното е кучето да не приема каишката, като „инструмент за мъчение”, а да я чувства като връзка, която засилва контакта му с вас. Когато за него стане естествено да се разхожда с вас, вързано на повод, започнете да го привиквате към по-оживени улици, за да може да възприема уличното движение и срещите с други хора и кучета. Скоро кучето ще поздравява с радост вземането на повода като сигнал за предстоящата разходка. Но кучетата не трябва винаги да се водят на каишка, много от тях се нуждаят от бързо движение и тичане. Там, където е възможно (където няма улично движение, дивеч или е прекалено оживено), оставяйте кучето да се натича свободно.