Сетивата на кучето

I Носът

Може ли едно живо същество, за което миризмата е знак за съобщение, и което души за поздрав, да възприема света като нас? Едва ли. Докато за хората най-важното сетиво е зрението, за кучето обонянието е мост към света – свят, който се определя от миризми.
Логически едно куче усеща чрез подушване дали можем да го понасяме или не, дали сме настроени добре или зле към него. Дори ако му се усмихваме любезно, изпотяването ни от страх не може да му убегне.
Кучето може да разчете с носа си всяка следа. То знае от кого е оставена, накъде води и от колко време е. Обонянието придава на кучето способност да върви по следите на дивеча, да го гони и задържа. Добре изразеното му обоняние го прави помощник в борбата срещу престъпленията – при преследване на измамници, откриване на наркотици, откриване на изгубени деца, затрупани алпинисти или туристи. За кучето в света не съществуват две неща със стопроцентово еднаква миризма.
Когато повдигне единия си крак, то оставя маркировка на места, където други кучета преди него са го правили – стълбове на улични лампи, дървета, автомобилни гуми и ъгли на сгради.